Emilie

2010-10-30T08:19:00.000-07:00

Invisible tears are the hardest to wipe away. The time engraves our faces most with the ones we have not shed.

DSC09577

2010-04-27T09:06:00.001-07:00

DSC09577
Originally uploaded by Pepak52

DSC09656

2010-04-22T19:32:00.001-07:00

DSC09656
Originally uploaded by Pepak52

Дъжд

2010-04-18T15:34:00.000-07:00

дъжд заваля
топъл и жаден
а тя
без чадър
порой се изля
по лицето й
полази по тялото
превърна го
в трепетна река

за него дъжда
бе без значение
никога не носеше чадър
внезапно потрепна
две живи зеници
видя
искрящо измити
от дъжда
като страници
по които можеш
да пишеш и да четеш

Гръм
огнена стрела
се разби в нозете им
пара излезе
и мирис
на сладост
имаше там
дъждът не спря
сля ги в една река
и те се удавиха там....

2010-04-04T12:01:00.000-07:00

Христос Воскресе!

Golden Gate and Bay Bridges

2010-04-03T13:08:00.001-07:00

Golden Gate and Bay Bridges
Originally uploaded by Wiggum03

Awesome !

НОСТАЛГИЧНО

2010-03-26T13:41:00.000-07:00

Искам пак да видя
моя бряг
и птиците
спасители на илюзии
те поне могат да летят
а брегът само да чака

но отдавна птиците
не носят писма
а бялата лястовица
остана знамение
какво му остава
друго на брега
освен да се усмихва
снизходително
и да чака...

дали ще пристигне
моят кораб бял
с мачти
повдигнал небето
ще го тласне ли
прилива сам
или ще закъснее жестоко......

Тъга

2010-02-09T19:42:00.000-08:00

в инвалидна количка
сложих душата си
и запълзяхме към върха
първа изчезна устата ми
не искала да разговаря
със страха

ушите ми и те се скриха
нямаше звук да ги спре
болка-трънливо гнездо
задраска гърдите ми
и бавно потече кръвта

ръцете отказаха
да бутат количката
и тя полетя в пропаста
остана само сърцето ми
и още тупти
там
на ръба ..

Настроение

2010-02-06T11:49:00.000-08:00

косата си намазах
със мед и злато
усетих я как натежа
венец си направих
от звезди диаманти
и коронясах се сама

от небесна коприна
рокля уших си
облака бял
превърнах във шал
луната взех
за медальон
и така нагиздена
качих се на истински
бял кон

и полетяхме
над поляните
тъмнозелени
осеяни със златни цветя
после извисихме се над
планините
и чудните езера
пришпорих си коня
слънцето да догоня
и направо
влетяхме в жарта
кратко изцвили коня
и тихо настъпи ноща

но вий сега погледнете
нагоре
и ще видите венец
от звезди
и
как една подкова
на луната виси....

2010-01-19T18:17:00.001-08:00

Спомен от обичане

отдавна живееща сама
потънала в разкош жена
която скоро си отива
от болест естествена
дори красива
държаща я безпаметна
и малко дива
но в миг паметта й се завръща
тя вижда всичко в свойта къща
и спомена красив нахлува
и прави я така щастлива
да, тя бе обичана жена
желана , любена ,единствена
в света ....
отново губи паметта
потъва пак във бяла самота
прекъсва спомена

ала понякога и този спомен стига....

2010-01-19T10:12:00.000-08:00

сняг заваля
два ангела бели се сбиха
от небето
перушини летят
и бавно покриват земята
но нали пак ще духне ветрец
ще стопи
еротичното бельо на земята
щъркели бели ще се извисят
ще замирише на пролет.....

2009-12-01T18:07:00.000-08:00

на Sun Ray

2009-11-03T11:06:00.000-08:00

знаеш ли какво си ти за мен
един полуреален женски образ
слънчев сноп
който превръща леда в
дванадесет капки жива вода
птица
самотно заключена която
с небрежна мъдрост
драска по книгите
тайните
които могат да спасят
света
ти си видение изчезващо
несподелено слово
артистично създание
със седем цвята слънчева коса

2009-10-04T18:18:00.000-07:00

Носталгично

2009-09-06T14:41:00.000-07:00

Брегът искам в птица да превърна

и да полетим

книга взех - не ми достигна

картина любима

старият албум

отнесох всичко

и пак не ми достигна...

Брегът искам в птица да превърна

и да полетим

да бих могла след туй

във храм да го превърна

и белите си мисли да завърна .....

На Таблото " Заминаващи"

2009-09-02T13:43:00.000-07:00

В съня си лош от този свят си тръгвам.
Пияни гларуси навярно ще пищят.
И фарът ще свали пенсне , помръкнал,
загледан в неизминатия път.
От този свят си тръгвам. Безизкусно.
Една колетна, но сгрешена пратка.
По улиците на съня ми - пусто.
И няма през мъглата път обратен .
Налюбих се. Изписах се. Изпросих
от всички днешни солници- сълзите .
Оглеждам се : душата ми износена .
Случайна пътница за никъде.Транзитна.
И без билет. Кондукторът заспал е.
Пиян от чужди сънища -водачът.
А есента сред свойта златна спалня
не може даже вече да заплаче.
Солени улици запомнили са стъпките й.
Върви по тях един побъркан рак.
Солта море е, в следлюбов пресъхнало.
...Дали пък мен запомнил е тук някой?
С черупката от бяла раковина .
Среднощ-със звън от Градския часовник.
С писмо в бутилката от снощно вино,
допито от поети и от сови.
И с влака бял, със който са пътували
сто ангела до спирката невидими.
До тази гара се достига трудно,
защото всичко в пара е и в дим...
Ще взема, да издърпам в миг спирачката.
Да слизат всички нередовни пътници!
И който може - да върви през здрача.
И през мъглата - три пъти размътена.
..Аз просто си отивам. Слизам просто
от сцената .И спуска се завесата....
...Така и не достигнах до въпроса:
защо Цветаева се е обесила...

стих на варненската поетеса Елка Няголова .

fisherman

2009-06-27T15:02:00.001-07:00

fisherman
Originally uploaded by guy.mccarthy

Farrah Fawcett (1947 - 2009)

2009-06-25T18:18:00.001-07:00

Farrah Fawcett (1947 - 2009)
Originally uploaded by Greenman 2008

Sadness

Field Poppy, Cornflower and Chamomile

2009-06-23T08:48:00.001-07:00

Field Poppy, Cornflower and Chamomile
Originally uploaded by g_heyde

Сбогуване

2009-06-23T08:22:00.000-07:00

Сбогувам се с вас , мили приятели! Позволявам си да ви нарека приятели защото ви чувствам като такива. В този блог дойдох запленена от стихотворението на Джаки- Любовта (и досега мое най любимо). Беше пействано в един форум в който пишех . За мой късмет към стиха бе добавен и линка . Мисля , че се пренесох тук светкавично :)

Джаки е наистина фаворитката тук , но срешнах и много други личности. Ела Хикари - сякаш цялата мъдрост на света е събрана в нейните стихове и постинги. Маммон ме впечатли с брилянтният си английски и начина по който интерпретира любимите си теми.Вчера попаднах и на Блога на Чарли- толкова близка я усетих авторката, може би защото и тя като мен е запленена от морето. Да не пропусна Вера и нейните вкусотии и хубави неща . Много се забавлявах с постингите на Жоро Пентаграма .Не бих могла да изброя всички . Много са . Но преди всичко да кажа , че ви оставям само за два месеца. Този път се прибирам без лаптоп и фотоапарат.Искам да се насладя на морето и приятелите си.Разбира се, винаги когато имам достъп до интернет ще ви гостувам , ако не пиша, със сигурност ще ви чета . Бъдете живи и здрави ! Спокйно и хубаво лято !

A000183

2009-06-21T18:17:00.001-07:00

A000183
Originally uploaded by kalchevapepa

Sunrise Saguaro

2009-06-20T10:37:00.001-07:00

Sunrise Saguaro
Originally uploaded by Saguaro Pictures

grauroii

2009-06-20T10:35:00.001-07:00

grauroii
Originally uploaded by minghir

ВЯРНО Е- ПО УМНИ СМЕ ОТ АМЕРИКАНЦИТЕ !

2009-06-18T18:17:00.000-07:00

Винаги когато имам време гледам предаването на Oprah. Днес темата беше за хората изпаднали в беда , без жилища , кола , храна . Но това не е в Африка където сме свикнали да виждаме Опра и нейната благотворителност там. Не . Това е в Америка , Сакраменто - столицата на Калифорния - на два часа път от Сан Франциско.

Посетих този град преди две години. Бялата Капитолия ,интерсната ЖП Гара , красивите квартали. Нямаше и помен от това което видях днес.

Всички шeлтери препълнени с хора . Около 12 хиляди безработни загубили къщите си (защото са живели от пей чек до пей чек ) търсят подслон и харна там . Семейства с деца, без кучето, което им липсва най много както се разбра от репортажа . За децата са организирани временни училища в самия шалтер. Хората нощуват там а през деня натоварени с огромни черни торби,пълни с дрехи и най необходимите неща обикалят града за да търсят работа и на следващата вечер отсядат в най близкия шeлтер.Някои са решили проблема с палатки. Камерата показа стотици палатки недалеч от Сакраменто . Ставаше въпрос за повече прайваси-ако това понятие изобщо може да се впише в този хаос. В Капитолията вече се задеиства обслужването и на този вид оцеляване .

Имаше няколко интревюта. "Рецесия е имало и преди и ние трябваше да си научим урока от нашите родители и прародители." Това каза един възрастен мъж . " Ако си намеря работа вече ще спестявам и няма да ходя до Вегас в уикенда "- казва млада жена , майка на три деца . Възрастни хора не смеят да кажат на децата си какво им се е случило и поддържат връзката с тях по селфона без да се оплакват.

Имаше само един човек , който беше доволен от ситуацията . Неговият бизнес бил опразване и почистване на изоставените къщи, вече собственост на банките . Преди две години имал само три работника , сега станали 75. Тонове покъщнина , гарнтури, телевизори , някъде дори храна се изсипваше в огромни тракове .

Гледах , гледах ги и си викам - е, това на българина никога няма да му се случи( дори циганите си имат някакви къщи).

И си мисля - и като е толкоз печен българина и от време оно си знае, че първо трябва си направи покрив над главата и то за цял живот , толкова ли не може да разбере какво трябва да направи за да живее достойно живота си .

Goldplay

2009-06-16T20:27:00.001-07:00

Goldplay